Ако след сключване на договора за аренда обстоятелствата, от които страните са се ръководили при уреждане на отношенията си, се изменят трайно и това доведе до очевидно несъответствие между поетите от тях задължения, всяка от страните може да поиска изменение на договора, като изменението не може да засяга уговорения срок. Увеличаването или намаляването на добивите от обекта на договора вследствие стопанисването му не е основание за изменение на арендното плащане. Срокът на действие на изменението на договора е най-малко до края на стопанската година, през която е направено искането. Отказът от правото да се иска изменение на договора за аренда и уговорките, че от упражняването или неупражняването му могат да се претендират вреди или облаги, са нищожни.
         Предложението за изменение на арендния договор се отправя в писмен вид до насрещната страна, която е длъжна също писмено да отговори в едномесечен срок (според закона) или в друг, определен с договора срок, от получаване на предложението за изменение на договора. Ако страните не постигнат споразумение, по иск на страната, която е направила предложението, спорът се решава по съдебен ред.
         В закона е уредено изрично и изменението на договора, свързано с правоприемство, както от страна на арендатора, така и от страна на арендодателя. Както споменахме в предишна публикация, приобретателят (купувач, дарен, наследник) на арендувания обект замества арендодателя като страна в договора за аренда, ако договорът е бил вписан, а ако не е бил вписан, той има сила по отношение на приобретателя за две стопански години след годината на придобиването. Правоприемниците на арендатора, обаче, го заместват като страна по договора за аренда само ако това е било предварително уговорено в договора. Изрично в закона е предвидена възможността договорът за аренда да се прекрати със смъртта или поставянето под запрещение на арендатора-физическо лице, или с прекратяването на юридическото лице-арендатор (чл. 27, ал.1, т.5 от ЗАЗ). Волята на законодателя за разширяване правата на арендатора в сравнение с правата на арендодателя е изяснена чрез разпоредбата на чл. 29, ал.3 от ЗАЗ, където се          посочва, че право да прекрати договора има арендаторът, ако изпадне в трайна нетрудоспособност. Текстът на закона продължава, като се постановява това право да се разпростре и върху правоприемниците на арендатора, като те трябва да отправят предизвестие за прекратяване на договора до 3 месеца след смъртта на физическото лице-наследодател, или от заличаването на юридическото лице. Макар и да поставя двете страни на договора в неравностойно положение, тази законова разпоредба има своя житейски смисъл, доколкото арендаторът следва да извършва трудова дейност по отношение на арендувания обект, за да може да извърши съответното арендно плащане.
         И в единия и в другия случай на заместване, приобретателят е длъжен да уведоми незабавно насрещната страна за настъпилото заместване. Приобретателят замества предишния арендодател и по отношение на дадените от арендатора обезпечения от момента на получаване на съобщението за заместване. Заложените вещи могат да останат у приобретателя, обаче, само със съгласието на арендатора.
         Друг основен момент в изменението на договора за аренда е неговото продължаване. То се извършва в писмена форма с нотариална заверка на подписите и се вписва в нотариалните книги и в регистъра на съответната общинска служба по земеделие и гори. Предложението за продължаване на договора следва да се отправи най-късно до изтичане на деветия месец на стопанската година, предхождаща прекратяването на договора за аренда.
         Заместване на арендатора може да се получи освен в случаите на правоприемство и в случай на преарендуване на обекта на договора. Това е възможно само ако изрично е уговорено в договора за аренда. Арендодателят има право, също така да заложи правата си по договора или да ги прехвърли на трето лице. При преарендуване преарендаторът не може да има повече права от арендатора, а арендаторът не се освобождава от задълженията си към арендодателя. Тази диспозитивна възможност за преарендуване, законодателят е ограничил по отношение на селскостопанските научноизследователски институти и други физически или юридически лица, арендуващи държавни и/или общински земи. Те нямат право да преарендуват арендувания обект на договора, не могат да залагат правата си по него или да ги прехвърлят на трето лице.