Основното задължение на арендодателя по договора за аренда е осигуряването на спокойното и безпрепядствено ползване на обекта на договора от арендатора, като арендодателят е задължен да го предаде в състояние, което отговаря на ползването му по договора (чл. 6 от ЗАЗ). Това означава, че арендодателят може да продаде или да дари отдадения под аренда имот, само ако предварително се е договорил с приобретателя, че последният ще го замести като страна по договора с всички произтичащи от това права и задължения. Дори договорът за аренда, противно на законовите изисквания да не е бил вписан в Службата по вписвания към районния съд по местонахождението на имота, той има сила по отношение на приобретателя до две стопански години след годината на придобиването (чл. 17, ал.2 от ЗАЗ). Приобретателят е длъжен да уведоми незабавно арендатора за настъпилото заместване, като не може да иска от арендатора да изпълни към него задължение, което той вече е изпълнил към предишния арендодател до          получаване на съобщението за заместването. Освен да прехвърли имота си на трето лице, ограничено е и правото на арендодателя да прехвърли само вещни права върху арендувания обект, или да го обремени с вещни тежести (например да го ипотекира). И в тези случаи приобретателите ще трябва да се съобразяват с договора за аренда. В противен случай, ако е налице неизпълнение, арендаторът може да иска разваляне на договора по общия законов ред, като търси от арендодателя обезщетение за нанесени вреди и пропуснати ползи. Обикновено, тази клауза е подробно уредена в арендния договор, като са предвидени прекомерно тежки санкции. Не са изключения, обаче случаите, при които в договорът за аренда се предвижда при продажба (дарение) на обекта от страна на арендодателя, договорът да се счита прекратен от следващата прехвърлянето стопанска година. На практика такива са договорите между земеделските кооперации и член-кооператорите. По този начин, без съмнение, се облекчават прехвърлителните сделки на земеделски земи.
         При неползване на обекта, съгласно предназначението му от арендатора, арендодателят може да иска развалянето на договора, както и да търси обезщетение за нанесени вреди.
         Голямо място в закона е отделено за уреждане на правата и задълженията по договора за аренда, когато негов обект са движими или недвижими вещи за земеделско производство, макар и това да е сравнително рядък в практиката случай.
         Законът, с диспозитивна норма разпорежда арендуваният обект да се предава по опис.
         Текущото поддържане, наложило се поради обикновеното употребление на обекта на договора, както е и при договора за наем, е задължение на арендатора. Той е длъжен, също така да плаща данъците и таксите, свързани с ползването на имота (например такса смет), докато задължение на арендодателя е да плаща данъците и таксите, свързани със собствеността на имота (данък земя и данък сгради).
         При ползването на обекта арендаторът е длъжен да спазва установените санитарно-хигиенни, противопожарни и екологични норми и да не уврежда обекта на договора. Това означава, че ако сте отдали под аренда фермата или мандрата си, то отговорност пред органите на ХЕИ и ДВСК ще носи арендаторът, а ако сте отдали под аренда нивата си, то отговорен пред органите за противопожарна безопасност пак ще бъде арендаторът, а не вие (ако, например, след жътва опожари стърнището).
         Арендаторът не може без съгласието на арендодателя да изменя начина на трайно ползване на обекта или да извършва подобрения и строежи в него без предварителното писмено съгласие на арендодателя (чл. 9, ал.2 от ЗАЗ), освен ако измененията и подобренията няма да се отразят върху ползването на обекта след изтичане на договора.
         Арендодателят има право да извършва подобрения в отдадения под аренда свой имот, като има право да поиска и подходящо увеличение на арендното плащане, ако подобренията допринасят за увеличаване на добивите от обекта на арендуване.

         Адвокат Габриела Цанева
         в-к "Земеделско знаме"
         брой 22/2004 г.