Страни по договора за аренда са арендодателят (собственик на обекта на арендуване) и арендаторът. Арендните отношения между тях се уреждат с договор за аренда. У нас най-често обект на договора за аренда са земеделските земи и значително по-рядко движимо или недвижимо имущество за земеделско производство, като например стопански постройки, животни, машини и други.
         Правата и задълженията на страните по договора за аренда са подробно регламентирани в Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ) с императивни (задължителни) и диспозитивни (незадължителни) норми, като за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство (§1 от ЗАЗ).
         За арендодателите, които обикновено се подписват върху предварително подготвен от арендатора договор, който същият предлага на неопределен брой лица – собственици на земеделски земи, е важно да знаят предвидените в закона права и задължения на страните, както и правото си да искат изменения и допълнения, съгласно тях, на предварително подготвения от арендатора договор.
         Основното задължение на арендатора по договора за аренда е извършването на арендно плащане, което може да бъде уговорено в пари и/или в земеделски продукти. В закона е предвидено, че арендното плащане се дължи в първия работен ден след изтичане на стопанската година (чл. 8, ал.5), като при забавяне на плащането с повече от три месеца арендодателят може да прекрати договора (чл.28, ал.1). Арендното плащане може да бъде уговорено да се извършва и на по-кратки периоди (например на 3, 4 или 6 месеца), като арендаторът е длъжен да го извършва в първия работен ден след изтичането на съответния период. В този случай, при неизпълнение, арендодателят може да прекрати договора при забавяне най-малко на две последователни вноски.
         Най-често арендното плащане се уговаря да бъде извършвано веднъж годишно, като обикновено арендаторите го забавят до края на календарната година, а не са изключения и случаи, в които се чака пролетта. Това е нарушение на закона, което дава основание да се иска прекратяване на договора от страна на арендодателя.
         Важно и за двете страни по договора е да се знае, че съгласно чл.2, ал.2 от ЗАЗ добивите от отдадените под аренда обекти стават собственост на арендатора от момента на отделянето им. Това означава, че както растителната продукция – пшеница, царевица, слънчоглед и др., ожъната от нивата на арендодателя, така и телето и агнето, родени от кравата и овцата му, стават собственост на арендатора. Оттук произтича и задължението на арендатора, предвидено в чл. 7, ал.3 от ЗАЗ да застрахова добивите. Задължението на арендатора за застраховане на добивите рефлектира върху предвижданите в договорите за аренда т.нар. “форсмажорни обстоятелства” (като измръзване, градушки, порои и други природни бедствия), водещи до понижаване на добивите от земеделска продукция, при настъпването на които арендаторът може да заплати по-ниско от договореното арендно плащане, или изобщо да не заплати такова. При изпълнение на задължението си за застраховане на продукцията, такива обстоятелства (като например          измръзването на пшеницата през стопанската 2002-2003 г.) не биха повлияли върху размера на арендното плащане.
         Арендаторите е добре да знаят, че собствеността върху добивите от наетия обект по договора за аренда, която придобиват след отделянето им от него, им дава възможност да заложат съответната продукция за обезпечаване на искани от тяхна страна кредити от трети лица. Тук е мястото да се отбележи, че обикновено застраховането на добивите от страна на арендатора, е необходимо условие за отпускане на кредит.
         За обезпечаване на вземанията си по арендния договор, арендодателят има право на търговски залог върху добивите от арендувания обект за съответната стопанска година (чл.15, ал.1) от ЗАЗ.


         Адвокат Габриела Цанева
         в-к "Земеделско знаме"
         брой 21/2004 г.