Оригинален поетичен глас

в-кЗемеделско знаме”, бр. 17, 29.04.2004 г.

 

Габриела Цанева има здрав земеделски корен. Навярно това я доведе в редакцията на „Земеделско знаме”. Родена е в град Русе, където е завършила Математическата гимназия. По-късно завършва висши науки. Тя е инженер-химик, адвокат... А може би преди всичко е поет, творец. Издала е няколко книги с поезия, проза, есеистика, публицистика.

В редакцията Габриела донесе своята стихосбирка „Догонвам бягащия ден”, от която подбрахме две стихотворения за нашите читатели.

Книгата е композирана, а навярно и създадена, под формата на дневник. Над всяко стихотворение е поставена датата на неговото написване. Стихосбирката представлява един лиричен дневник на поетесата, в който тя е запечатала мигове от своя живот, от своите вълнения, преживявания, мечти...

Лиричният дневник на Габриела Цанева не е само неин личен дневник, защото има общочовешко звучене, защото вълнува читателя, доставя му естетическа наслада, докосва съкровени кътчета от неговата душевност.

И лиричните отклонения, и драматичните интонации ни представят една чувствена натура с остро светоусещане, една поетеса с оригинален художествен изказ. Поезията й е новаторска и модерна. Но не псевдомодернистична и псевдоинтелектуална, каквито напъни изобилстват в немалко стихосбирки напоследък. Поезията й е плод на нейния неспокоен творчески дух.

В стиховете на Габриела звучи един оригинален поетичен глас.

Нека й пожелаем нови творчески висоти!

 

Кирил Назъров

 

 

25.12.1995

 

Свят и затлъстял,

денят се върна

при тия, които

го очакваха –

не с празник,

не с надежда,

не с бяло

във душите си –

дори и със умора не.

А с празнота,

която остана

незапълнена.

И този ден.

Душите алчно

чакаха –

да бъдат излекувани

със святост.

И не бяха.

И този ден.

После се свряха

в колибите

на телата си.

Пак там – на топло.

Пак там – на тъмно.

 

15.04.1996

 

Нощта преваля.

Вятърът пищи.

Небето сваля

звездните си двери.

Отварям ги –

светът се задуши

удавен.

Прекрачих ги –

Вселената крещи…

Блестящи бездни,

шеметни въртопи,

като фонтан

избликнали

потопи…

Галактики с незнайни имена.

Изгарящи за миг слънца.

Фотонен газ,

изсмукан

от нагърчено пространство.

И време,

хукнало назад.