ИЗМЕНЕНИНИЯ И ДОПЪЛНЕНИЯ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗУВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ (ЗСПЗЗ)


         Съществени изменения и допълнения в ЗСПЗЗ влизат в сила след обнародването им в ДВ. бр.13 от 9 Февруари 2007г.
         Най-важното, което следва да знаят собствениците на земеделски земи е, че вече съществува още едно законово ограничение на свободния пазар на земята. Известна е разпоредбата на чл. 33 от Закона за собствеността, съгласно която всеки съсобственик е длъжен преди да предложи дела си за изкупуване от трето лице, да го предложи на съсобствениците си. Тази правна норма цели да се запази целостта на една съсобствена вещ, която съсобственост най-често възниква при наследяване. Тя има дълбоки корени в правната теория и практика, както и в бита и е в съзвучие с морала и добрите нрави. Новата разпоредба на ЗСПЗЗ, въведена с чл.4а, ал.1, а именно задължението всеки на гражданин или юридическо лице, преди да продаде собствената си земеделска земя на трето лице, да я предложи за изкупуване на ползвателя, с когото е сключил договор за аренда, или договор за наем със срок 5 и повече години. Това изискване на законодателя ограничава по един драстичен начин правото на свободно договаряне и пазарния механизъм при покупко-продажбите на земеделски земи, като дава монополни права на арендатори и наематели, пред обикновените граждани, евентуални купувачи на земеделски земи, като в същото време неоправдано стеснява правата на собствениците на земеделски земи. Арендаторите и наемателите единствено „отстъпват” пред правата на съсобствениците на един съсобствен имот. Това изменение и допълнение на ЗСПЗЗ създава условия за още по-голямото обедняване на българския селянин и на собствениците на земеделски земи и обезсмисля цялата досегашна поземлена реформа. Законът в новата си редакция ще даде възможност да се създаде една изкуствено забогатяла прослойка от арендатори и наематели, които ще имат възможност да манипулират цените на земеделските имоти. Единствената защита на собствениците на земеделски земи е регламентирана в чл.4а, ал.1, т. 3, съгласно която, същият ще може да продаде имота си на лицето, с което се е договорирал, ако представи пред нотариуса декларация, подписана от ползвателя, че същият, въпреки че е приел предложението, има неиздължени арендни или наемни вноски към собственика на земя.
         Второто важно изменение и допълнение на ЗСПЗЗ се отнася до възможността, която даваше чл. 11 от закона, а именно правото на лицата, пропуснали да подадат заявление за възстановяване правото на собственост на земеделски земи пред ОСЗГ в срок, да установят това свое право пред съда. В досегашната си редакция законът даваше възможност пред съда да се използват всички доказателствени средства, допустими съгласно Гражданския процесуален кодекс. С новата си редакция законът ограничава това право, като регламентира, че пред съда са допустими само писмени доказателства и изрично се упоменава, че декларации и свидетелски показания са недопустими, тъй като те не могат да бъдат основание за признаване правото на собственост върху земеделски земи. По този начин още веднъж се ограничава правото на българския гражданин да възстанови собствеността си върху земите на своите бащи и деди, които са били насилствено отнети от тях. С отмяната на ал. 3 и 5 от чл.12 от ЗСПЗЗ ограничаването на възможностите доказване правото на собственост още веднъж се отрича, а отмяната на чл.12, ал.4 лишава собственикът на земеделска земя да търси правата си по съдебен ред срещу лица, в полза на които е неправилно е издадено решение на ПК (ОСЗГ).
         С изменението на текста на чл.19 от ЗСПЗЗ е премахнат 10-годишният давностен срок за придобиване на земеделски земи с невъзстановено право на собственост от общините. Новосъздадените алинеи ал.2 и 3 регламентират редът за определянето на земите – общинска собственост и издаването на актове за общинска собственост. С чл.10, ал.4 се определят условията, при които общините са длъжни да предоставят земи за признато за възстановяване право на собственост на граждани в стари реални граници; изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; обезщетяване на собствениците; изпълнение на проекти за уедряване на земеделските земи в землищата на територията на общината; изпълнение на обекти от техническата инфраструктура, както и на други проекти, за които съгласно закон се допуска принудително отчуждаване. В чл.19, ал.5 до ал.10 са регламентирани редът и условията, при които се извършват дейностите по ал.4.
         В чл. 23 се правят изменения и допълнения във връзка с отмяна на оземляването на безимотни граждани, като земите, дадени за оземляване ще бъдат върнати в полза на държавния и общинския поземлен фонд. Решението за отмяна на оземляването ще се съобщава на заинтересованите лица по реда на Гражданския процесуален кодекс и може да се обжалва по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, а влязлото в сила решение ще се вписва в службата по вписванията.
         В глава втора се създава нов чл. 23а, съгласно който решенията на ОСЗГ по чл. 21, ал. 3 и по чл. 23 (касаещи оземляването на безимотни граждани, занимаващи се със земеделие) могат да се изменят на основанията и по реда, посочени в чл. 14, ал. 7 в двугодишен срок от влизането им в сила, но не по-късно от три години от влизането в сила на плана за оземляване, както и при условията и по реда на чл. 14, ал. 6, т.е. ОСЗГ може по свой почин, или по молба на заинтересуваното лице да поправи своя допусната явна фактическа грешка.
         В следваща статия ще запознаем читателите на вестник „Земеделско знаме” и с останалите изменения и допълнения в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, публикувани в ДВ. бр.13 от 9 Февруари 2007г.


                    Габриела Цанева