ДОГОВОРЪТ ЗА АРЕНДА



         Договорът за аренда е уреден в Закона за арендата в земеделието, обнародван за първи път на 27.09.1996 г., като впоследствие е изменян и допълван три пъти. Целта на закона и договора за аренда е да се регламентират арендните отношения в земеделието по един траен и надежден начин, което да даде правна сигур-ност в тази важна за страната област. Макар и материята да е уредена със значително закъснение в сравнение с приемането на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, с който се поставя началото на възстановяването на собствеността върху земеделските земи у нас, той успява до известна степен да регулира възмездното отдаване за ползване на земеделски земи от техните собственици на лица (физически, юридически) които осъществяват обработването им.
         Договорът за аренда е двустранен, възмезден и формален, по силата на който арендодателят предоставя за временно ползване на арендатора обикновено собствените си земеделски земи, а в по-редки случаи и/или движими и недвижими вещи за земеделско производство, срещу задължението на арендатора да извърши определено арендно плащане, което може да бъде в пари и/или в земеделски продукти. За-конът определя и размера на арендното плащане (на база пазарна поземлена рента?! – за земеделските земи и на база наема, който включва годишни амортизации и лихви върху ка-питала, вложен в арендуваните движимите или недвижими вещи за земеделско ползване). Срокът, в който следва да се извърши плащането е първият работен ден от новата стопанска година. Добивите от арендувания обект стават собственост на арендатора от момента на отделянето им от отдаденото под аренда имущество. След прекратяване на договора арендаторът е длъжен да върне на арендодателя обекта на договора.
         Страни по договора са арендодателят и арендаторът. Всеки от тях има своите права и задължения, но за да има сила сключеният помежду им договор, както между тях, така и по отношение на трети лица, той трябва да бъде сключен в пред-видената от закона форма, а именно – писмено, с нотариална заверка на подписите. След подписването на договора, той трябва да бъде вписан в Службата по вписвания по местонахождението на имота, както и да бъде регистриран в имотния регистър при Общинската служба по земеделия и гори.
         За всички етапи от сключването на договора се дължат държавни и нотариални такси, които обикновено се поемат от арендатора, но ако в договора изрично е уговорено, че таксите се дължат от арендодателя, в предвидени от закона случаи договорът се освобождава заплащането им. Освобождаването от държавни и нотариални такси при сключване на договор за аренда се прилага за срок от 5 години, считано от 27.12.2000 г.
         Минималният законов срок на арендния договор са четири стопански години. В по-новата си редакция законът не определя максимален срок (който в първата редакция беше 50 години), но поставя условието договори, сключени за срок по-голям от 10 години, или пожизнено, да се развалят по съдебен ред. Законът за арендата в земеделието за първи път дава и легално определение на стопанската година – “времето от първи октомври на текущата година до първи октомври на следващата година”.
         По-строгата регламентация на арендния договор (в сравнение, например, с договора за наем, който е универсален договор за отдаване на имущество за временно и възмездно ползване и който все още намира място при определяне на отношенията между собствениците на земеделски земи и лицата, които ги обработват) се дължи на спецификата на земеделското производство и природно установените срокове в него, както и на желанието на законодателя да осигури на арендаторите условия за едно по-спокойно осъществяване на дейността им.
         След като разгледахме основните моменти от същността и правилата при сключването на този най-важен за земеделието договор, в следващи публикации ще разгледаме правата и задълженията на арендодателят и арендаторът, както и условията, при които договорът може да бъде изменян, прекратяван или развалян.

         адвокат Габриела Цанева
         в-к “Земеделско знаме”,
         брой 19/2004 г.



                    Габриела Цанева